Аз и информатиката

В последната книга, която четох – „Аз, Бойко“, главите имаха заглавия като:

„Аз и литературата“

„Аз и снега“

„Аз и междузвездни войни“

Та от там и аз, Малина се вдъхнових за есето „Аз и информатиката“, но май е по-добре да пиша за „Ние и информатиката“, защото тя малко или много свързва всички ни.

Сблъсках се с компютъра малко по-късно от другите деца. Бях едва на 14, когато за първи път получих неограничен достъп до тази странна, но вълнуваща за тогавашното ми аз машина и бързо осъзнах всички възможности, които информатиката можеше да ми даде. Тя успя да ми помогне да развия много от уменията, които сега са неизменна част от живота ми и ще продължават да ми служат в личен и професионален план.

Още от детската градина се опитват да стимулират творческото мислене на децата, тяхната креативност. Оказва се, че компютърните програми могат доста да помогнат в това начинание. Още когато бях малка и вкъщи нямахме компютър, понякога ми се налагаше да стоя при мама в банката и тъй като имаше свободен компютър тя ми даваше да рисувам на него, за да не й преча. Така чрез простичкия Paint се научих да съчетавам цветове, да подбирам най-подходящата форма, за да представя идеите, които въобръжението ми раждаше. После вече опознах  дигиталните фотоапарати и програмите за обработка на изображения. Чрез тях разбрах, че можеш дотолкова да промениш снимките, че слънчевата сутрин да изглежда като мрачен и мъглив ден, а чернокосата ми приятелка да стане руса.  И ако това не стимулира креативността, не знам кое го прави. На практика, макар и само във виртуалното пространство, разполагаме с възможността да променяме реалността, да я правим такава каквато искаме, просто да премахнем това, което не ни харесва и да добавим друго, което трябва да съществува. Нужно е, обаче, много да внимаваме да не се самозабравим и да не обърнем гръб на това, което наистина се случва около нас.

Подобна заплаха крие и Интернет и въпреки това се оказва твърде полезен. Преди, когато нямах компютър, не разбирах какво толкова им харесваше на другите; сега осъзнавам, че не мога да си представя собствения живот без него. Световната мрежа ми служи за почти всичко. Сутрин, веднага след като стана, проверявам какво е времето в момента и дали през деня ще ми трябва чадър или слънчеви очила, преглеждам и как е трафикът в града, за да мога да избера най-подходящия транспорт, чета какво се е случило по света и у нас и какво може да се случи. През деня слушам музика, от време на време гледам някой филм, даже понякога играя. В днешно време, с развитието на социалните мрежи стана много по-лесно да комуникираш с други, даже мобилният телефон остана на заден план, да не говорим за разговорите през оградата на къщата. Преди, когато трябваше да правим презентация за училище се събирахме у някои съученик и я измисляхме заедно. Сега просто си пишем по facebook, там си уговаряме срещи, споделяме разочарованията и сбъдналите се мечти, общуваме с близки и приятели от чужбина, с които за жалост не можем да се видим на живо. Нашият живот се превръща в част от живота на Интернет, без нас, потребителите, той реално не би могъл да съществува, ние сме неговата движеща сила, ние сме тези, които го създават и определят как ще се развива занапред. Интернет е и безкраен източник на информация. Какъвто и въпрос да му зададеш той ще намери правдоподобен начин да ти отговори, независимо дали става дума за интегрално смятане, съвети за блестяща коса или аниме герои. Чрез всичко, което предлага Мрежата, можеш да си улесниш живота. Много по-лесно се пише домашното копирайки от Wikipedia, отколкото прекарвайки часове в библиотеката под заплахата да се превърнеш в книжен плъх. Много по-удобно е да си поръчаш храна, отколкото цяла вечер да готвиш, време, което можеш да оползотвориш гледайки филм, дръпнат от zаmunda. Защото в Интернет има филми за всеки вкус – ако ти се гледа романтика, гледаш романтика,  ако искаш екшън, и екшъни има, и ужаси, и анимации, и драми, за всекиго по нещо. Вече и книги не си купуваме, станаха твърде скъпи, пък и тях ги има в Интернет, от класическите рамани на Дюма и Виктор Юго, през посредствени книги за самопомощ, та чак до най-новото фентъзи, което дори все още не е излязло на хартия в България.

Доста бързо достъпът до Световната мрежа се превърна от екзотика в ежедневие, в нещо, без което не можем. Тя е нашият прозорец към света, към другите. Влизайки в Интернет, разбираме, че не сме сами или по-скоро до голяма степен си въобразяваме, че там по-лесно гласът ни, мнението ни ще бъдат чути. Всъщност като натискаме бутона Connect се превръщаме в една  мъничка частица в един огромен виртуален свят, в който хем се опитваме да останем анонимни и да запазим личния си живот, хем търсим вниманието на другите. Не може да ни се угоди на нас, хората, понеже никога не знаем какво точно  искаме.

Информатиката се оказва от голямо значение и за работата на всеки един от нас. Моят личен опит с програмите, ползващи се в бизнеса като Excel, Access, PowerPoint не е особено голям, но от работата ми до сега с тях си давам сметка, че наистина спестяват много усилия. Спомням си като бях малка и в училище трябваше да представяме нещо пред класа, се започваше с правенето на табла, рязане на кадастрон, лепене на картинки и рисуване на неразбираеми схеми на дъската. Сега просто прехвърляш информацията на слайдовете, измисляш подхождащ на темата дизайн и вече имаш интригуващ начин да достигнеш до публиката. Вече не е нужно да пишеш на ръка страници и страници с данни,  просто ги набираш в Word, да не говорим, че калкулаторът, линията и моливът, с които чертаехме таблици останаха в миналото с появата на Excel. И макар и да звучи странно, чрез таблица в Excel, в която обаче нямаше числа, а защриховани полета, майка ми успя да обясни на майстора как да подреди плочките в банята.  Да не говорим за Бази данни. Има много филми, които ни показват как изглежда архивът – безкрайни коридори, тонове хартия и кашони, сред които ако имаш много лош късмет ще ти се наложи да търсиш еинствената информация, която не е архивирана правилно. Съвсем друго е да напишеш проста заявчица към базата данни и тя за секунди да ти покаже отговора на засягащия те въпрос. В Access всичко е ясно подредено и бързо достъпно.

И речниците вече са на компютъра. Тези с дебелите корици вече само прашасват на лавицата вкъщи. Няма кой да предпочете да се рови пет минути в 800 страници, като може просто да натисне няколко копчета и да научи много повече за думата, отколкото пише в речника. И калкулатори сложиха в Интернет, и конвертори на мерни единици, и програми за изследване на математически функции и чертане на графики, и …

Оцеляването ни да голяма степен зависи от информатиката. Компютри контролират банковата система, самолетните полети, всички данни за самоличността ни и още, и още, и още неща, и неща, за които не се сещаме или пък такива, за чието съществуване не подозираме.

Какво се оказва в крайна сметка? На всекиго се е случвало да се изказва лошо за компютъра, но той се е превърнал в неразривна част даже от самата личност на човека. Май е време да се примирим с това.

Реклами
Categories: Uncategorized | Вашият коментар

Hello world!

Categories: Uncategorized | 1 коментар

Блог в WordPress.com.